Как се придобива недвижим имот по давност?

Правото на собственост върху недвижим имот може да се придобие чрез сделка, по наследство, по завещание или по давност (по давностно владение).
Давностното владение е период от време, през който едно лице владее и ползва чужд имот с намерение да стане негов собственик. Владението пък е упражняване на фактическа власт върху имота. Законът за собствеността определя два срока за придобиване на недвижим имот по давност– 5 години за добросъвестно владение и 10 години за недобросъвестно владение.
Добросъвестно владение е това, при което имотът се владее на правно основание (договор, нотариален акт, друг документ), годно да направи владелеца собственик, но праводателят (прехвърлителят на имота) не е бил собственик или формата на договора е била опорочена. Пример за такъв случай е продажба от заветник, който се легитимира като собственик със завещание, а впоследствие се установи, че завещанието е нищожно. В този случай, купувачът – владелец е добросъвестен, защото е платил цената, владеее имота на правно основание (завещание и нотариален акт), но той не е знаел и не е могъл да знае, че завещанието е нищожно, респективно че праводателят му не е бил собственик, защото от нищожните актове не могат да се черпят права. С изтичането на 5 годишен срок, добросъвестният владелец придобива правото на собственост по давност.
Недобросъвестно владение е това, което няма характеристиките на добросъвестното владение. Например недобросъвестен е владелецът, който владее недвижим имот на основание предварителен договор. Този договор не е „годно правно основание”, защото с него не може да се прехвърли собственост. Недобросъвестният владелец може да придобие недвижим имот по давност с 10-годишно владение.Законът поставя и други изисквания за придобиване на недвижим имот по давност, и по-точно към самото владение.
Владението трябва да отговаря още на следните условия:
- да бъде непрекъснато
- да е явно, а не скрито, т.е. владелецът трябва да манифестира поведение, което да не оставя никакво съмнение, че той упражнява фактическата власт за себе си. Владелецът следва да демонстрира открито намерение да стане собственик. Израз на това намерение да се свои (animus) са действия по деклариране на имота в данъчна служба на името на владелеца, заплащане на данъци и такси за имота, откриване на партиди за ток и вода на името на владелеца и други подобни